Иван войников история на българските държавни символи - страница 4

Иван войников история на българските държавни символи - страница 4

^ ІІІ. Българският герб в Западноевропейските гербовници (ХІІІ-ХVІІ в.)

Представянето на българския герб в Западноевропейските гербовници е слабо проучена тема. Досега изследванията, доклокото изобщо ги има, са фрагментарни и незадоволителни. До 90-те години на ХХ в. в България са известни само два герба – от книгите на Грюненберг69 и Рихентал70. През 90-те години Ив.Папукчиев популяризира гербовника от Милтенберг. Едва Петър Яначков, в началото на ХХІ в. чрез задълбочените си проучванията в западноевропейските библиотеки успя да събере голяма база данни, позволяваща да се запълни и това бяло поле в историята на българските държавни символи.

^ 1. Гербовник от Вийнберген (Wijnbergen Armorial) (кр. на ХІІІ в.) Това е най-старият известен френски гербовник71. Днес той се съхранява в Нидерландската асоциация по генеалогия и хералдика в гр.Хага. Съдържа общо 1312 герба. Съставен е от две части: първата, правена в периода 1265-1270 г., обхваща френските васали, а втората, която е важната за настоящото изследване е от 1270-1285 г.. В нея са представени и символите на държавите в света. Що се отнася до незаподноевропейските са дадени по два за всяка страна.72 Това доказва че при съставянето на гербовника са ползвани два първоизточника.

Интерес за настоящото изследване представляват двата герба на „краля на Влахия”- „le Roi dе Blaquie” (№ 1289); „le Roi de Blaqe” (№1307), които очевидо произлизат един от друг. Първият представлява: на злато шест червени ленти, обременен с две кръстосани черни, въоръжени, в червено, вълчи лапи, докто вротият е без лапите.

На пръв поглед изглежда странно да се приобщава символ на Влахия към България, но през ХІІ-ХІІІ в. е известно, че западноевропейците под това наименование са разбирали именно България. Една бегла съпоставка доказва това.

Още Никита Хониат в хрониката си, писана в периода 1204-1217, изрично казва: „(варварите), които по-рано се наричали мизи, (б.а.: т.е. българи) а сега се наричат власи”73.

В Хрониката си Ансберт, описвайки Третият кръстоносен поход (1189-1190), пише за „влахът Калопетър и брат му Асен, с техните влашки поданици” (subdutris Flachis)74 На друго място същият отбелязва: „Калопетър, господарят на Влахия” (blachorum dominus)75

В анонимната Istoria peregrinorum, отнасяща се пак до Третия кръстоносен поход е казано: ”Калопетър, който заедно със своя брат Асен управляват над народа на власите” (popolis blacorum)76.

В Annales forolivienses са описвани страните, прези които минава император Фридрих І Барбароса през 1189 г.: „Унгария, Русия, Кумания (района между Дунав и Карпатите-б.а), Влахия (Bаlаchiam) (т.е. България), Дурацо, Византия...”77

В писмата между цар Калоян и папа Инокентий ІІІ, българският владетел се титулува: господар на Българи и Власи” (domini Bulgarorum et Blachorum)78.

Жофруа дьо Вилардуен пише за Калоян: „Йоанис, който беше крал на Влахия и България (rois de Blaquie et Bougrie). И този Йоанис беше влах”79 На друго място в хрониката си Вилардуен нарича българскията цар „ Йоанис, кралят на Влахия”80

Латинският император Анри (1205-1216) в писмо от 05 юни 1205 г., определя гр. Одрин като „най-укрепения в Гърция, съседен на народа на власите (т.е. българите) и отделен от тях само от планините”81

В италианска анонимна хроника Калоян е описан като: „Ioannis di natione Valacco” и „Rè di Bulgaria et Valacchia”82

Робер дьо Клари отбелязва: „Кумания е страна, граничеща с Влахия” (Blakie)83. „ Влахия (Blakie) е сурова страна цялата покрита с гори”84. Калоян и Борил са наречени крале на Влахия.

Вилхелм Трирски нарича Калоян: „господар на Влахия” (seignor de Blaquie)85

Анри дьо Валансиен в своята хрониката, отнасяща се за периода 1208-1209, нарича България „ le roiaume de Blakue” 86

Венецианският дож Андреа Дандоло, съобщава в своята „Венецианска хроника”, писана през ХІV в., че през 1221 г. новоизбрания латински император Робер дьо Куртене идвайки от Франиця , за да бъде коронован във Константинопол, минал през Унгария и Влахия (Per Hungariam et Blachiam Constantinopolim perrexit)87

Паоло Ранусио в книга си „Войната за Константинопол” пише: „Търново е столица на кралство Влахия” (à Ternovizza, che è la sedia de’ Rè della Valacchia)88

Дори и в средата на ХІІІ в. Влахия се обозначава за част от България, на юг от р. Дунав. Гийом де Рубрук в пътеписа си „Пътешествие в Източните страни” 125389, отбелязва : „От устието на Танаис (дн.р.Дон-б.а) на запад по Дунава всичко им (на татарите-б.а.) е подчинено, дори и отвъд Дунава към Константинопол – Влахия, която е земя на Асен90, и Малка България91 чак до Славония (т.е. Сърбия и Хървтия-б.а) . (Blakia que est terra Assani, et minor Bulgaria usque in Sclavonia)92

През втората половина на ХІІІ в. наименоватието Влахия напълно изчезва от западноевропейските извори. В анонимния географски трактат писан между 1274 и нач.ХІІІ в. „Descriptiones terrarium” (т.е. Орисание на земята), границите на България с определени по следния начин: „ Простира се (б.а.: Източната църква) и в северните страни като стига до България. Тя граничи на север с Русия (б.а.: руските княжества). Тези две земи т.е. Сърбия и България на запад стигат до кралството на унгарците”93 Същите гарници дава и Anonymi Descriptio Europae orientalis eimperium Constantinopolitanum, Albania, Serbia, Bulgaria, Ruthenia, Ungaria, Polonia, Bohemiae anno MCCCVIII exarata, от 1308 г.

За пръв път топонимът Влахия е локализиран на север от Дунав, във връзка с битаката при Посада в 1330 г във Виенската илюстрована хроника, писана преди 1360 г.94.

Всичко това категорично доказва, че през първата половина на ХІІІ в., в Западна Европа, под понятието Влахия се е разбирало именно България. Вероятно гербът от Вийнберегн е съчинен от някой френски херолд в началото на ХІІІ в., под влияние на разказите за цар Калоян (1197-1207), разгромил кръстоносците в битката при Адрианопол на 14 април 1205 г., събитие вероятно направило впечатление поне на френскоезичния свят.

Доколко този герб има връзка с реални изображения върху знамена или щитове е трудно да се каже, поради липсата на източници. Най-вероятно вълчите лапи са сложени впоследствие като символ на омразата към Калоян, причинил множество вреди на френските рицари.

В „Гербовник на херолда от Вермандюи” съставен около 1285-1300, от който днес е известно копие правено през 1461 г., съхранявано в Националната библиотека на Франция в Париж95, има герб на краля на Балкия „Le Roy de le Balquie” № 863, представляващ дясноскосен на черно и сребро. Същият преминава по-късно и в немските гербовнци по името ”küning von Balczie”, но с различен блазон. Тук обаче не става въпрос за Влахия, т.е. България а за т.нар. Голямя Балкия Balchia Major, спомената в Opus Maius на Р.Бейкън (ок.1268 г.)96. Позовавйки се на Рубрук, Бейкън локализира тази страна в Средна Азия, съседна на башкирите. Произходът на въпросните балки, наричани от татарите иллак е неустовен.

^ 2. Гербовник на Лорд Маршал (Lord Marshal's Roll) (ок. 1295 г.) Понастоящем се съхранява в библиотеката на Дружеството на Лондонските антиквари в гр. Лондон (ms 664). В действителност това не е оригинал, а копие правено около 1640 г.., известно като Hatton-Dugdale Facsimile. Публикуван е от Джералд Бролт през 1997 г.97 Съдържа 565 герба, от които 42 са празни, а 48 безименни. Изследвайки годините през които са живели армигерите на английските гребове, Бролт стига до извода че сборникът е съставен ок.1295 г.98 При направата на копието е следено всичко да бъде максимално близко до оригинала дори там където е имало заличена част, преписвачът е изтъргвал пергамента.99 Очевидно боите не са били с добро качество, защото в Лорд маршаловия (ЛМ) гербовник червеното често е заменяно с черно, а златото със сребро. Това създава сериозни трудности при възпроизвеждането на оригиналите.

На фолио 19а, под № 15 се намира гербът на Краля на България, „le roy de Bugrie” , представляващ : на черно сребърен лъвов леопард, коронован в сребро. Пак тук под № 23 е даден и символът на краля на Влахия (le rey de Blaquie), идентичен с този от Вийнберген

В статията си „Френски източник на Лорд Маршаловия гербовник (1295-6)”100, Дж.Бролт, сравнявайки гербовете от ЛМ, смята че за негов първоизточник е ползван Вийнберген. Относно българския герб,авторът предполага, че при сътстявянето му е станала грешка и вместо Hongrie (Унгария) е било изписано Bugrie (България), а самият герб вместо на Унгария е сложен този на Султана на Вавилон (le soudan de babilonie № 1260)101 . Хипотезата на Бролт е неубедителна.

Във френскоезичните източници от ХІІІ-ХІV в. името на България е изписвано като „Bougrie”, „Bougre” а самте българи „Bogres” (Жофруа дьо Вилардуен) и „Bougiers” 102 ( Джон Мандевил (1357-71), т.е. няма как да е правописна грешка.

От друга страна гербът на Унгария във Вийнберген (le Roy de hongrie №1267), представлява на сребро червени ивици, обременен със златен ескарбункл (escarbuncle). Този на вавилонския султан (№ 1260) е на черно сребърен лъв (т.е. рампант, а не лъвов леопард), който не е коронван. В самия ЛМ, има вавилонски герб (№29 Le Soudan de Babiloigne), представляващ на сребро пелет (черен диск) обременен със сребърен леопардов лъв. Очевидно е, че става въпрос за съвсем различни гербове, за да се допусне че има грешка или нагаждане.

В ЛМ присъстват балкански гербове различни от Вийнберген. Освен българския, това са на Солунското кралство103 (Le Roy de Salenike № 17), пердставляващ на сребро кръст между от четири букви С, всичко в червено; и на Сърбия (Le Roy de Servie № 26)- на червено сребърен кръст. Първото очевидно е възпроизвеждане на описаните от Псевдо-Кодин (ХІV в.) византийски знамена-фламулони, представляващи „кръст между огнива”104. В испанския географски трактат от ХІV в. „Libro del conoscimiento” за знамето на Солун се казва: „кралят на този Солун има знак червено знаме, със златен кръст и с четири златни огнива”105 Очевидно е че в ЛМ солунският герб е възпроизведен по реално видяно знаме, а не е нагаждал по Вийнберген, както смята Бролт. Показтелно е че в останалите английски гербовници от епохата тези три герба не се срещат.

Всичко това доказва, че съставителят на ЛМ е бил на Балканите и е видял български, византийски и сръбски знамена, които според мирогледа на западноевропееца, от онова време, е трансформирал в гербове.

^ 3.Гербовникът на Гелре (Armorial de Gelre) (1375-1395) Днес се съхранява в Кралската библиотека в Брюксел (ms 15652-56). Съдържа 121 пергаментови листа с общо 1755 герба 106. Съставен е в периода 1370-1395 г.107 от херолда Клайс Хайнензун (Claes Heinenzoon), подписващ се като Гелре (Гелдерландец). Първоначално служи в двора на Жан, херцог на Гелдерланд (1372-1374), след което в периода 1375-1414 на графовете на Холандия и Ено, Алберт (1357-1404) и Вилем VІ (1404-1417). Предполага се че е починал ок.1414 г.

Балканските гербове са дадени на фолио 104v и 105r. На първото са тези на:

-императорът на Константинопол (№1484) „Die Keyser v. Constantinopel” – на червено златен кръст, между четири златни кръста, всиписани в златен пръстен

-императорът на България (№1485) „Die Keyser v. Bolgheries” , имайки се предвид Търновското царство – на злато три червени пояса108 и в кантон – Константинопол.

На 105r са тези на:

-импараторът на Трапезунд (№ 1486) „Die Keyser v. Troppezunt” – на хермелин, два сини пояса и в кантон – Константинопол

-императорът на Видин, т.е. на Видинското царство (№1487) „Die Keyser van Boddiin” – четириделен на Константинопол и синьо

-императора на Витрич, вероятно Сърбия109 „Die Keyser v. Vitric”, (№ 1488) – разсечен на Константинопол и синьо

Видно е, че гербовете са правени един от друг. Този на Константинопол възниква първоначално като символ на Латинската империя (1204-1261), съставен на основа на Йерусалимския, но се използва впоследствие и като знак на Византия.

За първообраз на българския герб е послужил вероятно този на Трапезунд от Гербовника на херолда на Вермандюи (1285-1300)110, където единствената разлика е че полето вместо злато е сребро, а поясите-черни. Останалите са производни .

Гербовете най-вероятно са били съставени на база информация за балканските страни, от 70-80-те години на ХІVв. Точно поради това има знаци и на Търновското и Видинското царства.


^ 4. Българският герб в Германските гербовници от ХV-ХVІ в.


От всички Западноевропейски гербовници, представящи български гербове, най-много са немските. От това което е проучено до сега следва да се направи извода, че българския герб там се появава в самия край на ХІV или началото на ХV в. Въпреки двувековното си присъствие, той се среща сравнително рядко и най-вече в източници, произхождащи от района на Южна Германия, но пък за сметка на това е пресъздаван в шест варианта, които условно могат да бъдат наречени: A, B, C, D, E и F.


^ 4.1 Гербове от тип А


4.1.1. Уфенбахов гербовник (ок.1400 г.) (Uffenbachsche wappenbuch) Съхранява се в Държавната и университетска библиотека в гр.Хамбург (cod 90b). Издаден фототипно от проф. Вернер Паравичини през 1992 г.111 Името на сборника идва от един от бившите му собственици – франкфуртския патриций Захариас Конрад фон Уфенбах (1683-1734). Съдържа 88 листа112 с 1129 герба, от които 573 са добвени впоследствие, както и четири миниатюри. Съдържа гербове не само на европейски крале и благородници, но и на всички християнски владетели в света. Смята се че е съставен в Страсбург 113, по онова време част от Свещената Римска империя.

Тъй като не е датиран съществуват спорве, относно времето когато е съставен. Според някои изследоватлеи това е края ня ХІV в., според други - ок. 1400 г., според трети -първата четвърт на ХV в, а според четвърти ок.1440 г.114

Проблемът в датирането произлиза оттам, че към гербовника има добавяни допълнителни страници. Точно поради това на стр.77vd има герб на фамилията Буснаг, за която е написано „Die herren von Bussnach, der was einer erwelter bischoff ze Stroβburg anno d[omi]ni 1440” (Господарите на Буснаг, един от които е избран за епископ на Страсбург в 1440 г.)115. Този факт води до погрешното датиране към 1440 г.

Хартията, на по-старата част от гербовника, където е и българския символ, е правена в Страсбург между 1390 и 1411 г.116 От друга страна обаче тук не са отрезени промените в титлите на някои европейски владетели станали в края на ХІV и началото на ХV в. 117 Гербът на Унгария (40ra) е от времето на Анжуйската династия (1301-1393), макар че последната им представителка, кралица Мария, умира през 1393 г. От всичко това става ясно, че гербовника е съставен в периода 90-те години на ХІV в.- самото начало на ХV в., или условно ок.1400 г.

Балканските гербове са отделени в самостоятелна секция118 на страници 43 rc и 43vd, озаглавена Dis sint die keiser und kunige die do halber cristen sint , т.е”.тези императори и крале са наполовина християни”, имайки предвид че са православни (схизматици). Първи е знакът на императора на Гърция119 (die keiser von Kriecen)-43rc, следван от императора на Сърбия (die keiser von Sernie)-43rc, императора на България (die keiser von Pulgerie)-43vd, господаря на Влахия120 (der Wasser weider und liege[n]t dise herre[n] under i[m]me, т.е. „Васер Вайда и стоящите под него господари”)-с. 43vd. Отделно на страница 50rа, са дадени знаците на четерима васали на влашкия владетел.

Българският герб представлява на черно три златни леопарда, въоръжени в червено. Над щита императорска корона. Гербът напомня много на щита на българските войни, описан от анонимния арабски пътешественик (кр.ХІV в.) Това навежда на мисълта, че най-вероятно става въпрос за реално изображение от знаме или щит.

За да се придобие по-точна представа за българския символ следва да се анализират и тези на останалите балкански съседи. Сръбският герб, представлява разсечен щит - 1 : на червено два златни пояса; 2 : на злато червени френски лилии. Като конструкция е идентичен с този на Унгария от времето на Анжуйците (1301-1393), разликата е само в оцветяването.

Върху печат на деспот Стефан Лазаревич (1389-1427) се вижда герб, еднакъв с този на Хребеляновичите (Лазаревичите), от илирските гербовници121, представляващ на злато два червени стълба, между две червени френски лилии. Сходсвото в двата герба, дори и в оцветяването също подсказва, че е възможно да става въпрос за реални изображения.

Интересен е и въпросът с идентификацията на Wasser weider. Паравичини смята, че то произхожда от Wasser – Басараб и weider – изопачено от унгарското vajda – войвода, с други думи Басараб войвода122, което той тълкува като Бесарабия, т.е. Влахия. Тази хипотеза обаче не може да се потвърди от наличните източници. Понятето Бесарабия се използва за пръв път от османците едва в края на ХV в. Самите влашки владетели са се титулували „велик войвода на Унгровлахия”. Унгарците пък от своя страна наричат Влахия – Нavaselve 123, а техния владетел havaseli vajda .

При описанието на Никополската битка, състояла се на 25 септември 1396 г. баварският рицар Йохан Шилтбергер124 нарича влашикия войвода Мирчо Стари (1386-1418) - Werterwayvod.125, производно на Merter Wayvod, както е изписано името в печатното издание на пътеписа на Шилтбергер от 1475 г. Докато тук титлата войвода е дадена като wayvod, т.е. има славянско звучене, то при Уфенбах, тя е weider, показващо унгарска първооснова. С други думи Wasser weider е изопачено от унгарското Mircse vajda (Мирчо войвода). От една страна Wasser е изписано с двойно S, което подсказва, че пресъздава Ш или Ч, а от друга очевидно е търсена връзка с немската дума wasser (вода).

Всичко това хвърля светлина върху началото на представянето на герба на България в немските гербовници. Като се изключи Византия, чийто символ е широко разпространен в Западна Европа, останалите трима балкански християнски владетели са точно тези, които по някакъв начин са свързани с кръстоносния поход от 1396 г., завършил катастрофално за западните рицари126. Дори са дадени и знаците на четирима васали на Мирчо, което още веднъж доказва връзката с това историческо събитие.

Самият деспот Стефан Лазаревич, никога не се е титулувал цар (император), но е възможно да е бил наричан така от унгарците или от обикновените хора, по силата на инерцията.

От казанато да тук може да се предположи, че първоизточник на гербовете от тип А е неизвестен участник в Никополската битка, който пресъздава като гербове, видени от него изображения върху знамена или щитове.

Дали Уфенбаховият гербовник е първия от този тип е трудно да се каже, но е факт, че в проучените до сега германски гербовници от ХІV в. българският символ отсъства.

^ 4.1.2. Волфенбютелски гербовник (вт.пол.ХV в.). Информация за него има в обяснителните бележки към фототипното издание на гербовника на Конрад фон Грюненберг от 1875 г.127 Към тази дата сборникът се е съхранявал в Брауншвайгската херцогска библиотека във Волфенбютел със сигнатура С.І-2. Понастоящем в библиотеката „Херцог Август”, насленицата на бившата херцогската библиотека – този гербовник отсъства. Той липсва и в каталога на немските гербовници от средновековието128. Каква е неговата съдба остава загадка.

В описаните гербове е даден и такъв на „младия Ласло” (Jung Lasla), крал на Унгария и Бохемия (Чехия). Очевидно зад това име се крие Ласло (Ладидислав) „ Посмъртни”, наречен така защото се ражда четири месеца след смъртта на баща си, чешко-унгарския крал Алберт Хабсбург. Ласло, под името Ласло V е унгарски крал от 1440 до 1457 и бохемски (чешки) от 1453 до 1457 г. Очевидно гербовникът е съставен не по-рано от 1453-1457 г.

Българският герб (Das Keisertum in der Wulgerey), както и този на Сърбия (Das Keisertum zu Serule) са идентични с Уфенбах129.

4.1.3. Гербовник на Ханс Бурграф (Wappenbuch des Hans Burggraf) (ок.1450-1465). Съхранява се в Британската библиотека в Лондон (ADD 15681). Негов автор е Ханс, бурграф и младиш хералдик (pursuivant of arms) в двора на бранденбургския маркграф Фридрих ІІ (1440-1470). Гербовете на имперотрите на Византия (der keüser von Kriechen); Сърбия (der keüser von Serule) и на България (der keüser von Pulgerin), са дадени на стр. 31r и са идентични с Уфенбах.

^ 4.1.4. Сборник с гербовници (Sammelband mehrerer Wappenbücher) (ок.1530 г.) Съхранява с в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (HSS Cod.icon.391)130 Представлява сборник от няколко гербовника, правени около 1530 г. в Южна Германия (вероятно Аугсбург) Интерес за настоящото изследване представлява първия (от стр.1r до 34 v). При съставянето му са ползвани някколко гербовника, полади което са дадени и два български герба. Този императора на България (Kayser von Pulgarye) от тип А се намира на стр. 4 v.

^ 4.2 Гербове от тип В


7266263884883446.html
7266419025902824.html
7266554575977454.html
7266755063946532.html
7266785558699221.html